dv5 (Донка Василева) dv5 (Донка Василева)
3 110
21.06.2015 г., 20:20

След мене...

964 0 4

СЛЕД МЕНЕ...

 

След мене...

ще се ровят в стиховете ми.

Ще прекрояват - думи и съдби

Ще бродят - непознати -

в световете ми...

Но кой ли моя пъзел ще сглоби?

Не пипайте!

Ни светлото, ни  тъмното!

Деня ми запазете - гладен пес.

Съдбата ми -

несретница - по стръмното.

И вихрогона изподран - Сърце.

И стържещия грак - на свечеряване.

Въздишката... на грубо смачкан цвят.

Горчилката, че гладно остаряваме.

Тъй чужди на преситения свят.

Че беше не от Бога орисията

на дните ни - разпънати на кръст.

Смълчаното присъствие...

Просията...

Голготата!

Преди да станем пръст...

След мене...

нека плачат стиховете ми.

Недоразбрани чувства и мечти.

И - моля ви на колене -

простете им!

Душата ми - спасена в тях - лети!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Василева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • dv5 (Донка Василева)
    dv5 (Донка Василева)
    Малко да са - но стойностни. Бих се радвала и на критични - но - по същество и аргументирано. Благодаря, Лейди Фокс! Творческо вдъхновение!
  • dv5 (Донка Василева)
    dv5 (Донка Василева)
    Благодаря, Катя! Доста са тъжни стиховете ми... Това го написах след намесата на един събрат по перо, който без мое знание бе променил един ред в мое стихотворение -от "Накуцва денят - гладен пес", той "сътвори" - "Накуцва денят - без адрес"!!! Дните ми винаги имат точен адрес, а денят ми /и не само моят/ - наистина честичко гладува... и броди... като изпосталял пес. Внушението съвсем се променя - според мен. А колкото до самочувствието - не ми липсва - като човек и професионалист. Но не съм си и помисляла... за "слава"... когато няма да ме има, или - че някой ще вземе да се рови в стиховете ми тогава. Но имам познат, който издава антологии, в които си позволява да редактира без знанието на авторите. Точно това имах предвид, и точно той бе направил споменатата промяна, публикувайки стиха в печата.
  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    "След мене...
    нека плачат стиховете ми.
    Недоразбрани чувства и мечти.
    И - моля ви на колене-
    простете им!
    Душата ми - спасена в тях - лети!"
    Донка,поздравявам те за силния стих!
  • idemidoidemi (Идеми Дойдеми)
    idemidoidemi (Идеми Дойдеми)
    да ти имам самочувствието.....

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.8K 5.0