СЛЕД МЕНЕ...
След мене...
ще се ровят в стиховете ми.
Ще прекрояват - думи и съдби
Ще бродят - непознати -
в световете ми...
Но кой ли моя пъзел ще сглоби?
Не пипайте!
Ни светлото, ни тъмното!
Деня ми запазете - гладен пес.
Съдбата ми -
несретница - по стръмното.
И вихрогона изподран - Сърце.
И стържещия грак - на свечеряване.
Въздишката... на грубо смачкан цвят.
Горчилката, че гладно остаряваме.
Тъй чужди на преситения свят.
Че беше не от Бога орисията
на дните ни - разпънати на кръст.
Смълчаното присъствие...
Просията...
Голготата!
Преди да станем пръст...
След мене...
нека плачат стиховете ми.
Недоразбрани чувства и мечти.
И - моля ви на колене -
простете им!
Душата ми - спасена в тях - лети!
© Донка Василева Всички права запазени