dv5 (Донка Василева) dv5 (Донка Василева)
3 110
Jun 21, 2015, 8:20 PM

След мене...

  Poetry
968 0 4

СЛЕД МЕНЕ...

 

След мене...

ще се ровят в стиховете ми.

Ще прекрояват - думи и съдби

Ще бродят - непознати -

в световете ми...

Но кой ли моя пъзел ще сглоби?

Не пипайте!

Ни светлото, ни  тъмното!

Деня ми запазете - гладен пес.

Съдбата ми -

несретница - по стръмното.

И вихрогона изподран - Сърце.

И стържещия грак - на свечеряване.

Въздишката... на грубо смачкан цвят.

Горчилката, че гладно остаряваме.

Тъй чужди на преситения свят.

Че беше не от Бога орисията

на дните ни - разпънати на кръст.

Смълчаното присъствие...

Просията...

Голготата!

Преди да станем пръст...

След мене...

нека плачат стиховете ми.

Недоразбрани чувства и мечти.

И - моля ви на колене -

простете им!

Душата ми - спасена в тях - лети!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • dv5 (Донка Василева)
    dv5 (Донка Василева)
    Малко да са - но стойностни. Бих се радвала и на критични - но - по същество и аргументирано. Благодаря, Лейди Фокс! Творческо вдъхновение!
  • dv5 (Донка Василева)
    dv5 (Донка Василева)
    Благодаря, Катя! Доста са тъжни стиховете ми... Това го написах след намесата на един събрат по перо, който без мое знание бе променил един ред в мое стихотворение -от "Накуцва денят - гладен пес", той "сътвори" - "Накуцва денят - без адрес"!!! Дните ми винаги имат точен адрес, а денят ми /и не само моят/ - наистина честичко гладува... и броди... като изпосталял пес. Внушението съвсем се променя - според мен. А колкото до самочувствието - не ми липсва - като човек и професионалист. Но не съм си и помисляла... за "слава"... когато няма да ме има, или - че някой ще вземе да се рови в стиховете ми тогава. Но имам познат, който издава антологии, в които си позволява да редактира без знанието на авторите. Точно това имах предвид, и точно той бе направил споменатата промяна, публикувайки стиха в печата.
  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    "След мене...
    нека плачат стиховете ми.
    Недоразбрани чувства и мечти.
    И - моля ви на колене-
    простете им!
    Душата ми - спасена в тях - лети!"
    Донка,поздравявам те за силния стих!
  • idemidoidemi (Идеми Дойдеми)
    idemidoidemi (Идеми Дойдеми)
    да ти имам самочувствието.....

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0