2 nov 2022, 11:39

След огъня

  Poesía
580 0 2

Какво е нужно в залеза на есенния ден,

а може залезът да бъде зимно-снежен?

Да нося куфар със задачи подреден,

изпълнени перфектно с план успешен.

 

Какво е нужно в онзи съдбоносен ден,

когато огънят пресвят през мен премине?

Животът подреден във куфари вглъбен

ще изгори, не заблести ли с Твойто Име.

 

Какво е нужно в онзи най-последен ден,

когато огъня със блясъка си всичко ще изпита?

От цял живот във дланите Ти разтопен,

посяното за вечност, вечност ще опита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...