27 ene 2011, 17:56

След после 

  Poesía » Otra
478 0 1

                     Облак захапа зората

                     и в сянка изтри синевата.

                     Стрелна гръм гърлено. Кратък.

                     Повлече опашка. Нататък...

                     Сви на кълбо самотата –

                     пес верен. Скимти... Пред вратата.

                     Тихо из къщата  лази.

                     Огнище – наплакано... Пази...

                     Казват, по-малко боляло,

                     децата им щом са. Наблизо.

                     Дрешка от пек избеляла...

                     Съблича щастливата риза,

                     а с нея и мъжката сила.

                     Приспива ги чак до зарана – 

                     сън мъката в спомен да мие –

                     да може и утре... да стане...

 

© Калина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина,по-малко боли,щом децата са наблизо!И по-лесно се намират сили за ставане...и утре!
    Поздрави,Калина!
Propuestas
: ??:??