Облак захапа зората
и в сянка изтри синевата.
Стрелна гръм гърлено. Кратък.
Повлече опашка. Нататък...
Сви на кълбо самотата –
пес верен. Скимти... Пред вратата.
Тихо из къщата лази.
Огнище – наплакано... Пази...
Казват, по-малко боляло,
децата им щом са. Наблизо.
Дрешка от пек избеляла...
Съблича щастливата риза,
а с нея и мъжката сила.
Приспива ги чак до зарана –
сън мъката в спомен да мие –
да може и утре... да стане...
© Калина Стоянова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
