27.01.2011 г., 17:56

След после

672 0 1

                     Облак захапа зората

                     и в сянка изтри синевата.

                     Стрелна гръм гърлено. Кратък.

                     Повлече опашка. Нататък...

                     Сви на кълбо самотата –

                     пес верен. Скимти... Пред вратата.

                     Тихо из къщата  лази.

                     Огнище – наплакано... Пази...

                     Казват, по-малко боляло,

                     децата им щом са. Наблизо.

                     Дрешка от пек избеляла...

                     Съблича щастливата риза,

                     а с нея и мъжката сила.

                     Приспива ги чак до зарана – 

                     сън мъката в спомен да мие –

                     да може и утре... да стане...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина,по-малко боли,щом децата са наблизо!И по-лесно се намират сили за ставане...и утре!
    Поздрави,Калина!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...