6 sept 2023, 9:18

След последната гара

407 0 0

И преди да командва съдбата 

в старо време - предишен живот, 

вероятно били сме познати,

или сме се виждали по любов... 

И по тъмни пътеки, и друмища, 

криволичили в мъка и радост, 

устремени към светлото бъдеще 

разделихме се с нашата младост... 

Ала нещо все не достигаше. 

В малки гари и влакове влизахме. 

С неразбиращи хорски души, 

все безобично дерайлирали. 

По разбитите релси на щастие, 

аз към тебе копнежно пътувах. 

Ти - във куфара сгънала страстите, 

аз - със спомени се сбогувах. 

Но логично се сви разстоянието, 

като блян изгорил нетърпимото. 

Половината век бе страдание, 

но го пращам да иде на кино. 

И си казвам, (ти също навярно.) 

как един към друг приближавахме 

и със вечна на Бог благодарност, 

че след падане гордо ний ставахме... 

Вече няма в мъгла да се лутаме 

и след вятърни думи да тичаме. 

Ще те взема в ръцете си, влюбени  

и блажено ще се обичаме... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

30.08.2023

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...