26 mar 2015, 21:55

След теб

997 0 8

След теб

 

Слънце сиво остана след теб.

Върхове, в самакитки обраснали.

Власеница. Нетленен вертеп.

Небеса с два сапфира угаснали.

 

Черен сняг се натрупа след теб.

Непристъпни, затлачени пътища.

Възел в гърлото – остър, свиреп.

Страховити, мъчителни сънища.

 

Мрачина ме обгърна. След теб

е безхлебна земята ми спечена.

В тъжен дим се превръщам. Нелеп

здрач пречупен. Неволя наречена.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно Плами!
  • Тъжен стих, но също така и докосващ
    и с много оригинални метафори!
    Поздрав и от мен!
  • След теб само мъка! Харесах!
  • "Слънце сиво остана след теб.
    Върхове, в самакитки обраснали."Слънцето може да свети в сиво в царството подобно на Хадесовото и там неговия Цербер е посял "самакитката",и реката Ахерон /реката на болката на болката/ я полива. Прегръдка,Плами!
  • Чувствено! Поздравления!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...