plami-6 (Плами)
693 4679
26 мар. 2015 г., 21:55

След теб 

  Поэзия » Философская
810 0 8

След теб

 

Слънце сиво остана след теб.

Върхове, в самакитки обраснали.

Власеница. Нетленен вертеп.

Небеса с два сапфира угаснали.

 

Черен сняг се натрупа след теб.

Непристъпни, затлачени пътища.

Възел в гърлото – остър, свиреп.

Страховити, мъчителни сънища.

 

Мрачина ме обгърна. След теб

е безхлебна земята ми спечена.

В тъжен дим се превръщам. Нелеп

здрач пречупен. Неволя наречена.

 

© Плами Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно Плами!
  • Тъжен стих, но също така и докосващ
    и с много оригинални метафори!
    Поздрав и от мен!
  • След теб само мъка! Харесах!
  • "Слънце сиво остана след теб.
    Върхове, в самакитки обраснали."Слънцето може да свети в сиво в царството подобно на Хадесовото и там неговия Цербер е посял "самакитката",и реката Ахерон /реката на болката на болката/ я полива. Прегръдка,Плами!
  • Чувствено! Поздравления!
  • Точни думи, предизвикващи ярки и релефни усещания. Преживяна тъга. Въздейства ми - усетих!
  • Много оригинално и засядащо в гърлото стихотворение.
    Разкошни образи:

    "Слънце сиво остана след теб...
    Небеса с два сапфира угаснали...
    Възел в гърлото – остър, свиреп.
    Страховити, мъчителни сънища...
    След теб
    е безхлебна земята ми спечена.
    В тъжен дим се превръщам. Нелеп
    здрач пречупен. Неволя наречена."

    Едно силно носталгично поетично ОКО, което дълго ще помня!

    Поздравление, най-искрено, Плами!
  • Споделям мъката ти, Плами...
    Поклон!
Предложения
: ??:??