26.03.2015 г., 21:55

След теб

992 0 8

След теб

 

Слънце сиво остана след теб.

Върхове, в самакитки обраснали.

Власеница. Нетленен вертеп.

Небеса с два сапфира угаснали.

 

Черен сняг се натрупа след теб.

Непристъпни, затлачени пътища.

Възел в гърлото – остър, свиреп.

Страховити, мъчителни сънища.

 

Мрачина ме обгърна. След теб

е безхлебна земята ми спечена.

В тъжен дим се превръщам. Нелеп

здрач пречупен. Неволя наречена.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно Плами!
  • Тъжен стих, но също така и докосващ
    и с много оригинални метафори!
    Поздрав и от мен!
  • След теб само мъка! Харесах!
  • "Слънце сиво остана след теб.
    Върхове, в самакитки обраснали."Слънцето може да свети в сиво в царството подобно на Хадесовото и там неговия Цербер е посял "самакитката",и реката Ахерон /реката на болката на болката/ я полива. Прегръдка,Плами!
  • Чувствено! Поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...