12 sept 2024, 11:22  

След всяка прошка следва тишина 

  Poesía » De amor
192 2 8

СЛЕД ВСЯКА ПРОШКА СЛЕДВА ТИШИНА

 

Аз те гледам със други очи

и не виждам дълбоките бръчки,

нито факта, че страшно личи,

как прегаряме – скършени съчки,

 

че животът край нас прелетя

и в сърцата бразди е оставил –

колко зими, лета без цветя

през душите ораха направо?

 

И воювахме често – защо?

Знамената ни днес са на дрипи.

В остарялото наше гнездо

дъжд ли ситен забравата сипе?

 

Но те виждам с онези очи,

дето имах, когато те срещнах.

По-добре е сега да мълчим.

Тук е топло. И даже горещо.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??