След всяка прошка следва тишина
СЛЕД ВСЯКА ПРОШКА СЛЕДВА ТИШИНА
Аз те гледам със други очи
и не виждам дълбоките бръчки,
нито факта, че страшно личи,
как прегаряме – скършени съчки,
че животът край нас прелетя
и в сърцата бразди е оставил –
колко зими, лета без цветя
през душите ораха направо?
И воювахме често – защо?
Знамената ни днес са на дрипи.
В остарялото наше гнездо
дъжд ли ситен забравата сипе?
Но те виждам с онези очи,
дето имах, когато те срещнах.
По-добре е сега да мълчим.
Тук е топло. И даже горещо.
© Валентина Йотова All rights reserved.
