vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
16 abr 2018, 22:07  

След Второто пришествие 

  Poesía
1586 22 17

Под валяка на мислите оставаш -
по-плосък от премазаната птица.
Кост в гърлото неспирно те задавя
и времето е сгънато в карфица...

След Второто пришествие е тихо -
не съществува бог или пък дявол.
Безумните въпроси се пропиха
в съзнанието странно изтрезняло.

И котва си на новото си време -
самотен вектор в тишината бяла.
Отекват ударите на далечно бреме
и срещите превръщат се в раздяла.

Не ти е нужен никой, за да стопли
душата в прицела на толкова тунели -
мишена жива в немите си вопли
през бента на надеждите прелели...

В безбожното мълчание раздаваш
нагарчащата сила на пелина.
Отхвърлил се, пространството даряваш
със сянката последна и незрима.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Без коментар! Прекрасно е!
  • Прочетох с удоволствие, страхотни епитети и сравнения, харесвам точно такива! А твориш и ги употребяваш с лекота. Супер!
  • "Под валяка на мислите оставаш -
    по-плосък от премазаната птица."

    Тежки мисли. И тежка посока.
    Би могло и молитва да бъде,
    към съдбата, защото към Господ
    тежки думи отправят присъда...

    С възхищение и благодарност!
  • Това е едно невероятно докосване "до самотния вектор в тишината бяла".Там където безвремието е определило битието на "сянката последна и незрима".
  • "И котва си на новото си време -
    самотен вектор в тишината бяла."
    Поздравления за силния стих, Младене!
  • Понякога мислите ни отвеждат на странни места. Но „не ти е нужен никой“ никога не е правилното заключение... В мига, в който човек се откаже от себе си, той не успява съвсем да се откаже от себе си и това е страшно. Добих усещането, че новото начало е възможно винаги. Дано да е така! Поздрави за стихотворението! „по-плосък от премазаната птица“, „Кост в гърлото“, „котва си на новото си време“ - образи, които се усещат! „самотен вектор в тишината бяла.“, „душата в прицела на толкова тунели“, „мишена жива в немите си вопли/през бента на надеждите прелели“ - образи, граничещи с фантастика! Самотна приказка на давещ се - един тъжен пробег на мислите към края на света, преди той да е дошъл. „Отхвърлил се“ - човек може всичко. Дори да заплува без да умее.
  • Под валяка на мислите оставаш -
    по-плосък от премазаната птица.
    ----------------------------------------------
    Уникално е ! Размазаха ме думите ти и многопластовите смислови окончания в тях! Чета и сякаш всяка частица в мен изрича написаното от теб! Толкова близко! Благодаря ти !
  • "Под валяка на мислите оставаш -
    по-плосък от премазаната птица."
    Поздрави за дълбоката и образна поезия, Младене!
  • Великолепно завръщане към присъщото ти творчество, Младене!
  • Тогава няма нито Божие, нито безбожие.
  • Безбожното мълчание задавя в гърлото! Поздравявам самотния вектор за това прекрасно произведение! Пак в любими!
  • Хареса ми. Не знам дали раздава пространства, или време. Мисля - време. Защото ние, тези, заради които се пожертва, убиваме времето! То, ние всичко убиваме! А, имаме нужда от време, за да порастнем и съзреем! За да проумеем мъдростите на живота и спрем да го пилеем! Поздрав! Много ми хареса1
  • Поздравления,Младен!
  • Ето това очаквах, Младене, защото го можеш! Можеш да въздействаш с всяка своя дума! Благодаря ти!
  • За мен е безкрайно удоволствие да видя най-после, тези прикрити ,топло скътани думи,които подозирах, че съществуват в такъв талант. Браво, не. Не стига да ти го кажа това.Ама и аз като другите, май, тътенът от думите ти все още кънти в мен!
  • Онемях от този стих! В какви пространства ме изпрати и колко размисъл провокира!...Прибирам в любими и със сигурност ще препрочитам...Браво,Младене!
  • Еха, страхотно, силно, завладяващо! Богато във изказа! Браво!
Propuestas
: ??:??