След Второто пришествие
Под валяка на мислите оставаш -
по-плосък от премазаната птица.
Кост в гърлото неспирно те задавя
и времето е сгънато в карфица...
След Второто пришествие е тихо -
не съществува бог или пък дявол.
Безумните въпроси се пропиха
в съзнанието странно изтрезняло.
И котва си на новото си време -
самотен вектор в тишината бяла.
Отекват ударите на далечно бреме
и срещите превръщат се в раздяла.
Не ти е нужен никой, за да стопли
душата в прицела на толкова тунели -
мишена жива в немите си вопли
през бента на надеждите прелели...
В безбожното мълчание раздаваш
нагарчащата сила на пелина.
Отхвърлил се, пространството даряваш
със сянката последна и незрима.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Без коментар! Прекрасно е!
-
Прочетох с удоволствие, страхотни епитети и сравнения, харесвам точно такива! А твориш и ги употребяваш с лекота.
Супер! -
"Под валяка на мислите оставаш -
по-плосък от премазаната птица."
Тежки мисли. И тежка посока.
Би могло и молитва да бъде,
към съдбата, защото към Господ
тежки думи отправят присъда...
С възхищение и благодарност! -
Това е едно невероятно докосване "до самотния вектор в тишината бяла".Там където безвремието е определило битието на "сянката последна и незрима".
-
"И котва си на новото си време -
самотен вектор в тишината бяла."
Поздравления за силния стих, Младене! -
Понякога мислите ни отвеждат на странни места. Но „не ти е нужен никой“ никога не е правилното заключение... В мига, в който човек се откаже от себе си, той не успява съвсем да се откаже от себе си и това е страшно. Добих усещането, че новото начало е възможно винаги. Дано да е така! Поздрави за стихотворението! „по-плосък от премазаната птица“, „Кост в гърлото“, „котва си на новото си време“ - образи, които се усещат! „самотен вектор в тишината бяла.“, „душата в прицела на толкова тунели“, „мишена жива в немите си вопли/през бента на надеждите прелели“ - образи, граничещи с фантастика! Самотна приказка на давещ се - един тъжен пробег на мислите към края на света, преди той да е дошъл. „Отхвърлил се“ - човек може всичко. Дори да заплува без да умее.
-
Под валяка на мислите оставаш -
по-плосък от премазаната птица.
----------------------------------------------
Уникално е ! Размазаха ме думите ти и многопластовите смислови окончания в тях! Чета и сякаш всяка частица в мен изрича написаното от теб! Толкова близко! Благодаря ти ! -
"Под валяка на мислите оставаш -
по-плосък от премазаната птица."
Поздрави за дълбоката и образна поезия, Младене! -
Великолепно завръщане към присъщото ти творчество, Младене!
-
Тогава няма нито Божие, нито безбожие.
-
Безбожното мълчание задавя в гърлото! Поздравявам самотния вектор за това прекрасно произведение! Пак в любими!
-
Хареса ми. Не знам дали раздава пространства, или време. Мисля - време. Защото ние, тези, заради които се пожертва, убиваме времето! То, ние всичко убиваме! А, имаме нужда от време, за да порастнем и съзреем! За да проумеем мъдростите на живота и спрем да го пилеем! Поздрав! Много ми хареса1
-
Поздравления,Младен!
-
Ето това очаквах, Младене, защото го можеш! Можеш да въздействаш с всяка своя дума! Благодаря ти!
-
За мен е безкрайно удоволствие да видя най-после, тези прикрити ,топло скътани думи,които подозирах, че съществуват в такъв талант. Браво, не. Не стига да ти го кажа това.Ама и аз като другите, май, тътенът от думите ти все още кънти в мен!
-
Онемях от този стих! В какви пространства ме изпрати и колко размисъл провокира!...Прибирам в любими и със сигурност ще препрочитам...Браво,Младене!
-
Еха, страхотно, силно, завладяващо! Богато във изказа! Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
