vega666 (Младен Мисана) 16 април 2018 г., 22:07 ч.  

След Второто пришествие 

568 19 19

Под валяка на мислите оставаш -
по-плосък от премазаната птица.
Кост в гърлото неспирно те задавя
и времето е сгънато в карфица...

След Второто пришествие е тихо -
не съществува бог или пък дявол.
Безумните въпроси се пропиха
в съзнанието странно изтрезняло.

И котва си на новото си време -
самотен вектор в тишината бяла.
Отекват ударите на далечно бреме
и срещите превръщат се в раздяла.

Не ти е нужен никой, за да стопли
душата в прицела на толкова тунели -
мишена жива в немите си вопли
през бента на надеждите прелели...

В безбожното мълчание раздаваш
нагарчащата сила на пелина.
Отхвърлил се, пространството даряваш
със сянката последна и незрима.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аnna (Ана Янкова) Прочетох с удоволствие, страхотни епитети и сравнения, харесвам точно такива! А твориш и ги употребяваш с лекота. Супер!
  • Довереница (Дочка Василева) "Под валяка на мислите оставаш -
    по-плосък от премазаната птица."

    Тежки мисли. И тежка посока.
    Би могло и молитва да бъде,
    към съдбата, защото към Господ
    тежки думи отправят присъда...

    С възхищение и благодарност!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Това е едно невероятно докосване "до самотния вектор в тишината бяла".Там където безвремието е определило битието на "сянката последна и незрима".
  • Izumrudkata (Катя) "И котва си на новото си време -
    самотен вектор в тишината бяла."
    Поздравления за силния стих, Младене!
  • vladetoned (Владислав Недялков) "Валякът на мислите" понякога смазва същността ни като "премазана птица", особено когато надеждите ни "преливат в тъжни вопли". Какво остава тогава от нас, от грешната ни същност след Второто пришествие. Да се издигнем от пепелта или да посипем глави с нея, признали греховността си.
    Уникална поезия, толкова многопластова и многозначна, че мисълта се втурва в небитието на съзнанието и дерзае ли, дерзае...
    Неизменно, Приятелю скъп, тази поезия е толкова близо до моята сетивност и духовност, че ехото и дълго "ще рикошира" в съзнанието ми....
    Поставям стиха ти в мои Любими и Избрани произведения и сърдечно ти стискам ръката!
  • limeruna (Йоана) Понякога мислите ни отвеждат на странни места. Но „не ти е нужен никой“ никога не е правилното заключение... В мига, в който човек се откаже от себе си, той не успява съвсем да се откаже от себе си и това е страшно. Добих усещането, че новото начало е възможно винаги. Дано да е така! Поздрави за стихотворението! „по-плосък от премазаната птица“, „Кост в гърлото“, „котва си на новото си време“ - образи, които се усещат! „самотен вектор в тишината бяла.“, „душата в прицела на толкова тунели“, „мишена жива в немите си вопли/през бента на надеждите прелели“ - образи, граничещи с фантастика! Самотна приказка на давещ се - един тъжен пробег на мислите към края на света, преди той да е дошъл. „Отхвърлил се“ - човек може всичко. Дори да заплува без да умее.
  • RainaVakova (Райна) Под валяка на мислите оставаш -
    по-плосък от премазаната птица.
    ----------------------------------------------
    Уникално е ! Размазаха ме думите ти и многопластовите смислови окончания в тях! Чета и сякаш всяка частица в мен изрича написаното от теб! Толкова близко! Благодаря ти !
  • JujuBuju (Меги Миткова) "Под валяка на мислите оставаш -
    по-плосък от премазаната птица."
    Поздрави за дълбоката и образна поезия, Младене!
  • ParvaNova (Ренета Първанова) Великолепно завръщане към присъщото ти творчество, Младене!
  • Dark_Island (Таня Георгиева) Тогава няма нито Божие, нито безбожие.
  • Елка (Елка Тодорова) Безбожното мълчание задавя в гърлото! Поздравявам самотния вектор за това прекрасно произведение! Пак в любими!
  • goblenka (Маргарита Ангелова) Хареса ми. Не знам дали раздава пространства, или време. Мисля - време. Защото ние, тези, заради които се пожертва, убиваме времето! То, ние всичко убиваме! А, имаме нужда от време, за да порастнем и съзреем! За да проумеем мъдростите на живота и спрем да го пилеем! Поздрав! Много ми хареса1
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Поздравления,Младен!
  • rumbic (Руми) Ето това очаквах, Младене, защото го можеш! Можеш да въздействаш с всяка своя дума! Благодаря ти!
  • Петър1 (Петър Димитров) Понякога думите са излишни, нали?
    Аз спирам - ти започваш, започвам аз, а - спираш ти...и този път няма край. Идеите се носят във въздуха...Поздрави, Младене.
  • LiaNik (Илияна К.) За мен е безкрайно удоволствие да видя най-после, тези прикрити ,топло скътани думи,които подозирах, че съществуват в такъв талант. Браво, не. Не стига да ти го кажа това.Ама и аз като другите, май, тътенът от думите ти все още кънти в мен!
  • anabel7 (Албена Димитрова) Онемях от този стих! В какви пространства ме изпрати и колко размисъл провокира!...Прибирам в любими и със сигурност ще препрочитам...Браво,Младене!
  • dansyto (Данаил Таков) Еха, страхотно, силно, завладяващо! Богато във изказа! Браво!
  • brinne (Мариана Бусарова) Великолепно, Младене! След множеството миниатюри, с които ни провокираш, това стихотворение отекна като гръм.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.