След Второто пришествие
Под валяка на мислите оставаш -
по-плосък от премазаната птица.
Кост в гърлото неспирно те задавя
и времето е сгънато в карфица...
След Второто пришествие е тихо -
не съществува бог или пък дявол.
Безумните въпроси се пропиха
в съзнанието странно изтрезняло.
И котва си на новото си време -
самотен вектор в тишината бяла.
Отекват ударите на далечно бреме
и срещите превръщат се в раздяла.
Не ти е нужен никой, за да стопли
душата в прицела на толкова тунели -
мишена жива в немите си вопли
през бента на надеждите прелели...
В безбожното мълчание раздаваш
нагарчащата сила на пелина.
Отхвърлил се, пространството даряваш
със сянката последна и незрима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
Супер!
