След залеза
В мълчанието на нечий залез.
Когато ирисът на дъгата помръква.
Като светулки жълти припалват
звездите.
Небето купол е.
Купол на църква.
Орлите спят край потоци изстинали.
Ехо от плач на кобила отеква.
Дъх от следи безвъзвратно отминали.
Сипещ се шепот от клетви.
Екстазно лилаво в очите на странника.
Упоен от гъстия мирис на тъмно.
Дъгата умира по малко със заника.
Но ражда се.
Ражда се църква.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
