17 мар. 2008 г., 19:36

След залеза

1.4K 0 18

В мълчанието на нечий залез.

Когато ирисът на дъгата помръква.

Като светулки жълти припалват

звездите.

Небето купол е.

Купол на църква.

Орлите спят край потоци изстинали.

Ехо от плач на кобила отеква.

Дъх от следи безвъзвратно отминали.

Сипещ се шепот от клетви.

Екстазно лилаво в очите на странника.

Упоен от гъстия мирис на тъмно.

Дъгата умира по малко със заника.

Но ражда се.

Ражда се църква.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...