катеринарина (Катя)
331 972
17.03.2008 г., 19:36 ч.

След залеза 

  Поезия
1002 0 18

В мълчанието на нечий залез.

Когато ирисът на дъгата помръква.

Като светулки жълти припалват

звездите.

Небето купол е.

Купол на църква.

Орлите спят край потоци изстинали.

Ехо от плач на кобила отеква.

Дъх от следи безвъзвратно отминали.

Сипещ се шепот от клетви.

Екстазно лилаво в очите на странника.

Упоен от гъстия мирис на тъмно.

Дъгата умира по малко със заника.

Но ражда се.

Ражда се църква.

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??