След залеза
В мълчанието на нечий залез.
Когато ирисът на дъгата помръква.
Като светулки жълти припалват
звездите.
Небето купол е.
Купол на църква.
Орлите спят край потоци изстинали.
Ехо от плач на кобила отеква.
Дъх от следи безвъзвратно отминали.
Сипещ се шепот от клетви.
Екстазно лилаво в очите на странника.
Упоен от гъстия мирис на тъмно.
Дъгата умира по малко със заника.
Но ражда се.
Ражда се църква.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
