7 may 2020, 17:44

След залезните капки на отнетото

  Poesía
859 7 13

По друмите на търсеното благо,

вървях сама в пустиня от мечти.

”Човешкото” със острите си шпаги 

порязваше копнежите. А ти

 

отнемаше последната любов и

разграбваше у мен духа-търсач.

Фехтовката оставила е спомен

на взетото от чуждия брояч.

 

А егото безпаметно следеше

следите на предречения път.

Трошици вяра хвърли ми и беше

тъй сигурен в отнетото Грехът.

 

И, след като ограби и сърцето ми,

ти вдигна шумен пир. Но бе лъжа!

След залезните капки на отнетото

спечелих аз. Победа ти дължа!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...