След залезните капки на отнетото
По друмите на търсеното благо,
вървях сама в пустиня от мечти.
”Човешкото” със острите си шпаги
порязваше копнежите. А ти
отнемаше последната любов и
разграбваше у мен духа-търсач.
Фехтовката оставила е спомен
на взетото от чуждия брояч.
А егото безпаметно следеше
следите на предречения път.
Трошици вяра хвърли ми и беше
тъй сигурен в отнетото Грехът.
И, след като ограби и сърцето ми,
ти вдигна шумен пир. Но бе лъжа!
След залезните капки на отнетото
спечелих аз. Победа ти дължа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветето Б. Все права защищены
