May 7, 2020, 5:44 PM

След залезните капки на отнетото

  Poetry
857 7 13

По друмите на търсеното благо,

вървях сама в пустиня от мечти.

”Човешкото” със острите си шпаги 

порязваше копнежите. А ти

 

отнемаше последната любов и

разграбваше у мен духа-търсач.

Фехтовката оставила е спомен

на взетото от чуждия брояч.

 

А егото безпаметно следеше

следите на предречения път.

Трошици вяра хвърли ми и беше

тъй сигурен в отнетото Грехът.

 

И, след като ограби и сърцето ми,

ти вдигна шумен пир. Но бе лъжа!

След залезните капки на отнетото

спечелих аз. Победа ти дължа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...