След залезните капки на отнетото
По друмите на търсеното благо,
вървях сама в пустиня от мечти.
”Човешкото” със острите си шпаги
порязваше копнежите. А ти
отнемаше последната любов и
разграбваше у мен духа-търсач.
Фехтовката оставила е спомен
на взетото от чуждия брояч.
А егото безпаметно следеше
следите на предречения път.
Трошици вяра хвърли ми и беше
тъй сигурен в отнетото Грехът.
И, след като ограби и сърцето ми,
ти вдигна шумен пир. Но бе лъжа!
След залезните капки на отнетото
спечелих аз. Победа ти дължа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
