26 feb 2007, 14:43

Следа от мойта съдба

  Poesía
872 0 1

Казват - поетите млади умират,
а Аз боя се от Смъртта!
Живота обичам безумно,
за него бих направила всичко -
както казал Вапцаров...
преди това.

 

Но, аз пиша,
и ще продължавам да пиша,
защото утеха ми дава това,
защото по-истинско няма,
и след мен ще остане...

 

Няма в стиховете ми,
ни нотка лъжа:
с това нека ме помнят някога,
моите внуци, моите деца.

 

Победих много мъки,
пресуших много сълзи,
и не спирам да вярвам,
че с стиховете си
ще оставя следа от мойта съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ще те има вечно... защото пишеш страхотно и от сега си оставила диря...
    продължавай все така приятелко любима... и дано даде живота да се сбъднат нашите мечти !!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...