Feb 26, 2007, 2:43 PM

Следа от мойта съдба

  Poetry
869 0 1

Казват - поетите млади умират,
а Аз боя се от Смъртта!
Живота обичам безумно,
за него бих направила всичко -
както казал Вапцаров...
преди това.

 

Но, аз пиша,
и ще продължавам да пиша,
защото утеха ми дава това,
защото по-истинско няма,
и след мен ще остане...

 

Няма в стиховете ми,
ни нотка лъжа:
с това нека ме помнят някога,
моите внуци, моите деца.

 

Победих много мъки,
пресуших много сълзи,
и не спирам да вярвам,
че с стиховете си
ще оставя следа от мойта съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ще те има вечно... защото пишеш страхотно и от сега си оставила диря...
    продължавай все така приятелко любима... и дано даде живота да се сбъднат нашите мечти !!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...