26.02.2007 г., 14:43

Следа от мойта съдба

870 0 1

Казват - поетите млади умират,
а Аз боя се от Смъртта!
Живота обичам безумно,
за него бих направила всичко -
както казал Вапцаров...
преди това.

 

Но, аз пиша,
и ще продължавам да пиша,
защото утеха ми дава това,
защото по-истинско няма,
и след мен ще остане...

 

Няма в стиховете ми,
ни нотка лъжа:
с това нека ме помнят някога,
моите внуци, моите деца.

 

Победих много мъки,
пресуших много сълзи,
и не спирам да вярвам,
че с стиховете си
ще оставя следа от мойта съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ще те има вечно... защото пишеш страхотно и от сега си оставила диря...
    продължавай все така приятелко любима... и дано даде живота да се сбъднат нашите мечти !!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...