26 февр. 2007 г., 14:43

Следа от мойта съдба

871 0 1

Казват - поетите млади умират,
а Аз боя се от Смъртта!
Живота обичам безумно,
за него бих направила всичко -
както казал Вапцаров...
преди това.

 

Но, аз пиша,
и ще продължавам да пиша,
защото утеха ми дава това,
защото по-истинско няма,
и след мен ще остане...

 

Няма в стиховете ми,
ни нотка лъжа:
с това нека ме помнят някога,
моите внуци, моите деца.

 

Победих много мъки,
пресуших много сълзи,
и не спирам да вярвам,
че с стиховете си
ще оставя следа от мойта съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ще те има вечно... защото пишеш страхотно и от сега си оставила диря...
    продължавай все така приятелко любима... и дано даде живота да се сбъднат нашите мечти !!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...