Следа от мойта съдба

26 февр. 2007 г., 14:43

Поэзия

641 0 1

Казват - поетите млади умират,
а Аз боя се от Смъртта!
Живота обичам безумно,
за него бих направила всичко -
както казал Вапцаров...
преди това.

Но, аз пиша,
и ще продължавам да пиша,
защото утеха ми дава това,
защото по-истинско няма,
и след мен ще остане...

Няма в стиховете ми,
ни нотка лъжа:
с това нека ме помнят някога,
моите внуци, моите деца.

Победих много мъки,
пресуших много сълзи,
и не спирам да вярвам,
че с стиховете си
ще оставя следа от мойта съдба.