20 nov 2007, 14:54

Следи

  Poesía » Otra
717 0 5
В следи от дълбокия сняг
пробуждам мечтите и пак
след чиста и светла надежда -
големият свят ме повежда
в рождественската нощ свята,
когато звезди са огрели земята.
И влъхви смирено, в молитви редят
късмета и нишката по трудния път.
Ще ме радва ли мъдър
животът, макар привидно жесток,
за колко ли Коледи още
сили ще имам и оставя ми срок...
Сурови и яростни следват ли дни
или пък кова си щастливи мечти?
А пътят ми светъл нагоре извежда
към истинска обич нежна, гореща.

19-20.11.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...