20 нояб. 2007 г., 14:54

Следи

722 0 5
В следи от дълбокия сняг
пробуждам мечтите и пак
след чиста и светла надежда -
големият свят ме повежда
в рождественската нощ свята,
когато звезди са огрели земята.
И влъхви смирено, в молитви редят
късмета и нишката по трудния път.
Ще ме радва ли мъдър
животът, макар привидно жесток,
за колко ли Коледи още
сили ще имам и оставя ми срок...
Сурови и яростни следват ли дни
или пък кова си щастливи мечти?
А пътят ми светъл нагоре извежда
към истинска обич нежна, гореща.

19-20.11.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...