20.11.2007 г., 14:54

Следи

720 0 5
В следи от дълбокия сняг
пробуждам мечтите и пак
след чиста и светла надежда -
големият свят ме повежда
в рождественската нощ свята,
когато звезди са огрели земята.
И влъхви смирено, в молитви редят
късмета и нишката по трудния път.
Ще ме радва ли мъдър
животът, макар привидно жесток,
за колко ли Коледи още
сили ще имам и оставя ми срок...
Сурови и яростни следват ли дни
или пък кова си щастливи мечти?
А пътят ми светъл нагоре извежда
към истинска обич нежна, гореща.

19-20.11.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...