Nov 20, 2007, 2:54 PM

Следи

  Poetry » Other
716 0 5
В следи от дълбокия сняг
пробуждам мечтите и пак
след чиста и светла надежда -
големият свят ме повежда
в рождественската нощ свята,
когато звезди са огрели земята.
И влъхви смирено, в молитви редят
късмета и нишката по трудния път.
Ще ме радва ли мъдър
животът, макар привидно жесток,
за колко ли Коледи още
сили ще имам и оставя ми срок...
Сурови и яростни следват ли дни
или пък кова си щастливи мечти?
А пътят ми светъл нагоре извежда
към истинска обич нежна, гореща.

19-20.11.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...