evchet0 (Евдокия Иванова) evchet0 (Евдокия Иванова)
2 142
5 oct 2008, 17:05

Следи

2.4K 0 14




Следи от стих разлистваш в топлото ми тяло,
от допира ти в мен вулкан се стича,
притихвам във ръцете твои отмаляла,
греховна, тръпнеща и нежна, и обичаща...

Следи от пръстите ти върху мен чертаят,
пътечки сладострастно криволичещи,
преследват всеки сантиметър и извайват,
божествения пламък във очите ми...

Следи от устните ти жадни и преследващи,
оставят в мен усещане безбрежно,
и онзи топъл юг в очите ти обсебващи,
зарежда ме с любов и дива нежност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0