5 oct 2008, 17:05

Следи

2.4K 0 14




Следи от стих разлистваш в топлото ми тяло,
от допира ти в мен вулкан се стича,
притихвам във ръцете твои отмаляла,
греховна, тръпнеща и нежна, и обичаща...

Следи от пръстите ти върху мен чертаят,
пътечки сладострастно криволичещи,
преследват всеки сантиметър и извайват,
божествения пламък във очите ми...

Следи от устните ти жадни и преследващи,
оставят в мен усещане безбрежно,
и онзи топъл юг в очите ти обсебващи,
зарежда ме с любов и дива нежност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...