5.10.2008 г., 17:05

Следи

2.4K 0 14




Следи от стих разлистваш в топлото ми тяло,
от допира ти в мен вулкан се стича,
притихвам във ръцете твои отмаляла,
греховна, тръпнеща и нежна, и обичаща...

Следи от пръстите ти върху мен чертаят,
пътечки сладострастно криволичещи,
преследват всеки сантиметър и извайват,
божествения пламък във очите ми...

Следи от устните ти жадни и преследващи,
оставят в мен усещане безбрежно,
и онзи топъл юг в очите ти обсебващи,
зарежда ме с любов и дива нежност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...