25 sept 2019, 20:48

Следи

  Poesía
425 0 0

СЛЕДИ

 

Ще мине!
Не съм родена да съм гневна.
Гневът ще разруши деня.
Искам в него да погледна
с чиста, любеща душа.
Полусляпа,
да намирам светлината
в природата и човешките души,
да пулсира в мен кръвта -
резонанс от бликналите им сълзи.
Зная – има в пепелта,
от обич оставени следи...
От тях аз вземам песента
и музика от сбъднати мечти...
Зората с нежността запява.
Прегръща в спомен вчерашния ден.
Нови спомени за бъдното създава.
Частица даваме на цялата Вселена.

 

25 09 2018
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...