25 sept 2019, 20:48

Следи

  Poesía
427 0 0

СЛЕДИ

 

Ще мине!
Не съм родена да съм гневна.
Гневът ще разруши деня.
Искам в него да погледна
с чиста, любеща душа.
Полусляпа,
да намирам светлината
в природата и човешките души,
да пулсира в мен кръвта -
резонанс от бликналите им сълзи.
Зная – има в пепелта,
от обич оставени следи...
От тях аз вземам песента
и музика от сбъднати мечти...
Зората с нежността запява.
Прегръща в спомен вчерашния ден.
Нови спомени за бъдното създава.
Частица даваме на цялата Вселена.

 

25 09 2018
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...