Sep 25, 2019, 8:48 PM

Следи

  Poetry
420 0 0

СЛЕДИ

 

Ще мине!
Не съм родена да съм гневна.
Гневът ще разруши деня.
Искам в него да погледна
с чиста, любеща душа.
Полусляпа,
да намирам светлината
в природата и човешките души,
да пулсира в мен кръвта -
резонанс от бликналите им сълзи.
Зная – има в пепелта,
от обич оставени следи...
От тях аз вземам песента
и музика от сбъднати мечти...
Зората с нежността запява.
Прегръща в спомен вчерашния ден.
Нови спомени за бъдното създава.
Частица даваме на цялата Вселена.

 

25 09 2018
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...