25.09.2019 г., 20:48

Следи

419 0 0

СЛЕДИ

 

Ще мине!
Не съм родена да съм гневна.
Гневът ще разруши деня.
Искам в него да погледна
с чиста, любеща душа.
Полусляпа,
да намирам светлината
в природата и човешките души,
да пулсира в мен кръвта -
резонанс от бликналите им сълзи.
Зная – има в пепелта,
от обич оставени следи...
От тях аз вземам песента
и музика от сбъднати мечти...
Зората с нежността запява.
Прегръща в спомен вчерашния ден.
Нови спомени за бъдното създава.
Частица даваме на цялата Вселена.

 

25 09 2018
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...