СЛЕДПРАЗНИЧНО
Наздраве, мое влюбено момиче!
Не вярвай на отминалите зими!
Много повече ще ти прилича
да си прима,
облечена във дрехи на кокиче,
което в храсти гъсти скрито,
към сърцето ми наднича
и ме вика:
– Ела и откъсни ме!
Две реки по бузите ми тичат –
бъдещето ми и миналото.
И през зъби тихичко извиках:
– Ще го сторя, Боже!
Пък – прости ми!
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados