17.02.2011 г., 16:10

Следпразнично

845 0 10

СЛЕДПРАЗНИЧНО

 

 

Наздраве, мое влюбено момиче!

Не вярвай на отминалите зими!

Много повече ще ти прилича

да си прима,

облечена във дрехи на кокиче,

което в храсти гъсти скрито,

към сърцето ми наднича

и ме вика:

 –  Ела и откъсни ме!

Две реки по бузите ми тичат – 

бъдещето ми и миналото.

И през зъби тихичко извиках:

 – Ще го сторя, Боже!

Пък – прости ми!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...