СЛЕДПРАЗНИЧНО
Наздраве, мое влюбено момиче!
Не вярвай на отминалите зими!
Много повече ще ти прилича
да си прима,
облечена във дрехи на кокиче,
което в храсти гъсти скрито,
към сърцето ми наднича
и ме вика:
– Ела и откъсни ме!
Две реки по бузите ми тичат –
бъдещето ми и миналото.
И през зъби тихичко извиках:
– Ще го сторя, Боже!
Пък – прости ми!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
