4 dic 2013, 15:59

Слепота 

  Poesía » Filosófica
571 0 0

Слепота

 

Какво пък, ослепях за красотата...

в глинената, лепкавата кал в земята.

Исках обич, обичта си бяла давах,

във олтар живеца си човешки все полагах.

 

Разпръсквах с извор, капки любовта,

а през вените кървящи вледенееше злостта.

И през камъка покълнах в крехко цвете,

душата си събирах в дланите си... двете.

 

Какво пък, и мъртва да бъда, опитах.

Бездната с надежда тайно взирах.

Зная ли.. и там с видното не случих,

но пък самодивска жилка в дар получих.

© Ванина Константинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??