Dec 4, 2013, 3:59 PM

Слепота 

  Poetry » Phylosophy
661 0 0
Слепота
Какво пък, ослепях за красотата...
в глинената, лепкавата кал в земята.
Исках обич, обичта си бяла давах,
във олтар живеца си човешки все полагах.
Разпръсквах с извор, капки любовта,
а през вените кървящи вледенееше злостта.
И през камъка покълнах в крехко цвете,
душата си събирах в дланите си... двете.
Какво пък, и мъртва да бъда, опитах.
Бездната с надежда тайно взирах.
Зная ли.. и там с видното не случих, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина Константинова All rights reserved.

Random works
: ??:??