2 ago 2009, 23:21

Слийп

  Poesía » Otra
678 0 3

не разсипвай цветята ида

докато сънят се разхожда

из малките ти клепки

розите се увиват по небесните стълбове

и ухаят

може да си послушна

да решиш косите на огледалото

скътана в похлупаче от облаци

и няколко щипки сол

всеки път когато поискаш

водата ще се връща

в усмивката  на снежна кралица

с малка лачена чантичка

на левия лакът

подпрял центъра на вселената

четврът час след мръкване

отделящ понятията на ин и ян

може да си нова луна

растяща от изток

с тънки презрамки и смях

слизащ по стълбите в тъмното

а

розите по малките ти клепки

цъфтят и ухаят

ах как ухаят ида

на любов на връщане на смърт

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...