Слийп
не разсипвай цветята ида
докато сънят се разхожда
из малките ти клепки
розите се увиват по небесните стълбове
и ухаят
може да си послушна
да решиш косите на огледалото
скътана в похлупаче от облаци
и няколко щипки сол
всеки път когато поискаш
водата ще се връща
в усмивката на снежна кралица
с малка лачена чантичка
на левия лакът
подпрял центъра на вселената
четврът час след мръкване
отделящ понятията на ин и ян
може да си нова луна
растяща от изток
с тънки презрамки и смях
слизащ по стълбите в тъмното
а
розите по малките ти клепки
цъфтят и ухаят
ах как ухаят ида
на любов на връщане на смърт
© Зорница Николова All rights reserved.
