2.08.2009 г., 23:21

Слийп

674 0 3

не разсипвай цветята ида

докато сънят се разхожда

из малките ти клепки

розите се увиват по небесните стълбове

и ухаят

може да си послушна

да решиш косите на огледалото

скътана в похлупаче от облаци

и няколко щипки сол

всеки път когато поискаш

водата ще се връща

в усмивката  на снежна кралица

с малка лачена чантичка

на левия лакът

подпрял центъра на вселената

четврът час след мръкване

отделящ понятията на ин и ян

може да си нова луна

растяща от изток

с тънки презрамки и смях

слизащ по стълбите в тъмното

а

розите по малките ти клепки

цъфтят и ухаят

ах как ухаят ида

на любов на връщане на смърт

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...