2 авг. 2009 г., 23:21

Слийп

679 0 3

не разсипвай цветята ида

докато сънят се разхожда

из малките ти клепки

розите се увиват по небесните стълбове

и ухаят

може да си послушна

да решиш косите на огледалото

скътана в похлупаче от облаци

и няколко щипки сол

всеки път когато поискаш

водата ще се връща

в усмивката  на снежна кралица

с малка лачена чантичка

на левия лакът

подпрял центъра на вселената

четврът час след мръкване

отделящ понятията на ин и ян

може да си нова луна

растяща от изток

с тънки презрамки и смях

слизащ по стълбите в тъмното

а

розите по малките ти клепки

цъфтят и ухаят

ах как ухаят ида

на любов на връщане на смърт

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...