Слийп

2 авг. 2009 г., 23:21

Поэзия » Другая

541 0 3

не разсипвай цветята ида

докато сънят се разхожда

из малките ти клепки

розите се увиват по небесните стълбове

и ухаят

може да си послушна

да решиш косите на огледалото

скътана в похлупаче от облаци

и няколко щипки сол

всеки път когато поискаш

водата ще се връща

в усмивката на снежна кралица

с малка лачена чантичка

на левия лакът

подпрял центъра на вселената

четврът час след мръкване

отделящ понятията на ин и ян

може да си нова луна

растяща от изток

с тънки презрамки и смях

слизащ по стълбите в тъмното

розите по малките ти клепки

цъфтят и ухаят

ах как ухаят ида

на любов на връщане на смърт

rajsun (Райчо Русев)

2009-08-03T21:21:39+03:00

Жизнено)))
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

2009-08-03T00:04:23+03:00

Ухае на удивително добра поезия... с тъмни, но ясни цветове и един тон мисли. Хенри
doreto66 (Дора Павлова)

2009-08-02T23:36:46+03:00

на помнеща вода, сис