5 nov 2009, 14:47

Сливам се с дъжда 

  Poesía
482 0 8

Понякога се сливам със дъжда.
Със капките заспивам във съня си.
От ручей ставам буйната река,
флиртуваща с брега на мисълта ти.
Докосвам думите-вълни
на устните ти - топъл шепот.
Любовен дъжд във мен вали 
с нега от седемцветна нежност.
Събуждам се сред дивните корали,
а чайките ми пеят песента,
която пръстите ти от клавири
поема сътворяват с обичта.
И плувам в дълбините необятни,
до теб да стигна чиста и добра.
Мъжът-Амфибия от мойте тайни.
Реално-нереален за света.
Морето - моят дом и стряха,
за чуждите очи е тъй незрим,
под лунна серенада с тебе в здрача
и виното, и хляба ще делим.
А после пак ще търсиш суша
и неделимите от теб неща.
Ще ти простя поредната разлъка
и ще се слея пак с дъжда.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??