Сливам се с дъжда
Понякога се сливам със дъжда.
Със капките заспивам във съня си.
От ручей ставам буйната река,
флиртуваща с брега на мисълта ти.
Докосвам думите-вълни
на устните ти - топъл шепот.
Любовен дъжд във мен вали
с нега от седемцветна нежност.
Събуждам се сред дивните корали,
а чайките ми пеят песента,
която пръстите ти от клавири
поема сътворяват с обичта.
И плувам в дълбините необятни,
до теб да стигна чиста и добра.
Мъжът-Амфибия от мойте тайни.
Реално-нереален за света.
Морето - моят дом и стряха,
за чуждите очи е тъй незрим,
под лунна серенада с тебе в здрача
и виното, и хляба ще делим.
А после пак ще търсиш суша
и неделимите от теб неща.
Ще ти простя поредната разлъка
и ще се слея пак с дъжда.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Красиво стихотворение!
