Сливане

Сякаш някой подгони стрелките на времето

в заскрежения, белия мрак…

Тази нощ се държи много мъжки на стремето

и не чака отникъде знак,

за да пламне в мечти…

                                     После с влюбени писъци

да свлече вече стария ден.

И е твоя в страстта… И догаря в очите ти,

като жадно за птици небе…

Някак блудно захвърля куп от грешки забравени.

И какво, ако някой реши

да ни съди за тези откраднати залези

и за всички простени вини…

Аз съм тук… И сега ти дарявам дъгата.

А в една закъсняла мечта

тази нощ ще запомни мъжът и жената,

слели себе си в страст и тъга…