27.01.2013 г., 14:58 ч.

Сливане 

  Поезия » Любовна
911 0 9

Сякаш някой подгони стрелките на времето

в заскрежения, белия мрак…

Тази нощ се държи много мъжки на стремето

и не чака отникъде знак,

 

за да пламне в мечти…

                                     После с влюбени писъци

да свлече вече стария ден.

И е твоя в страстта… И догаря в очите ти,

като жадно за птици небе…

 

Някак блудно захвърля куп от грешки забравени.

И какво, ако някой реши

да ни съди за тези откраднати залези

и за всички простени вини…

 

Аз съм тук… И сега ти дарявам дъгата.

А в една закъсняла мечта

тази нощ ще запомни мъжът и жената,

слели себе си в страст и тъга…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??