Сливане
Сякаш някой подгони стрелките на времето
в заскрежения, белия мрак…
Тази нощ се държи много мъжки на стремето
и не чака отникъде знак,
за да пламне в мечти…
После с влюбени писъци
да свлече вече стария ден.
И е твоя в страстта… И догаря в очите ти,
като жадно за птици небе…
Някак блудно захвърля куп от грешки забравени.
И какво, ако някой реши
да ни съди за тези откраднати залези
и за всички простени вини…
Аз съм тук… И сега ти дарявам дъгата.
А в една закъсняла мечта
тази нощ ще запомни мъжът и жената,
слели себе си в страст и тъга…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно ...
-
Много ви благодаря, Стаси, Марти, Дани!
-
"Сякаш някой подгони стрелките на времето
в заскрежения, белия мрак…
Тази нощ се държи много мъжки на стремето
и не чака отникъде знак" !!!
Много хубав стих! -
Истинско и докосващо! Поздрави, Дани!
-
Толкова по-сериозни неща остават без присъда,че няколко откраднати залеза ли...
Харесах този стих,Дани!
Поздрав! -
Благодаря ви, Таня, Илко!
-
Истинските чувства, вплетени в стих, наистина докосват читателя!
-
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Аплодисменти, Дани!
Красива е поезията ти!