Сливане
Сякаш някой подгони стрелките на времето
в заскрежения, белия мрак…
Тази нощ се държи много мъжки на стремето
и не чака отникъде знак,
за да пламне в мечти…
После с влюбени писъци
да свлече вече стария ден.
И е твоя в страстта… И догаря в очите ти,
като жадно за птици небе…
Някак блудно захвърля куп от грешки забравени.
И какво, ако някой реши
да ни съди за тези откраднати залези
и за всички простени вини…
Аз съм тук… И сега ти дарявам дъгата.
А в една закъсняла мечта
тази нощ ще запомни мъжът и жената,
слели себе си в страст и тъга…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
